Ето в кои случаи се налага да се намеси и специалист
Понякога родителите не успяват да се справят сами. Снимка: Shutterstock
Може би сте изпадали в подобна ситуация: изправени сте пред проблем, свързан с детето, който определено не е от вашата компетенция и не знаете как да разрешите. Отчаяни сте и опитвате какво ли не, но нищо не води до добър или поне очаквания от вас резултат.
Време е да се примирите и признаете своята неопитност и да потърсите помощ от специалист. В това няма нищо срамно и изобщо не означава, че не сте се справили като родител. Напротив – показва, че мислите за детето си и искате да му помогнете.
Кога обаче наистина трябва да потърсите помощ от експерт? Ето и ситуациите, които изискват психотерапевтична намеса.
Промяната в навиците подсказва на родителите, че детето изпитва притеснения. Снимка: Shutterstock
Малчуганът започва да се държи лошо, реагира остро, става агресивeн или твърде темпераментeн до степен, когато ви е трудно не само да го направлявате, но и да общувате с него. И това изобщо не зависи от възрастта. Тоест, не е запазено само за тийнейджърите.
Детето се изолира и затваря в себе си. Твърди, че не харесва вече нито приятелите си, нито учителите, нито дори игрите навън. Това се отразява и на социалния му живот. То все по-трудно успява да се сприятели в редките случаи, когато излиза или e на училище.
В някои ситуации децата регресират и променят по странен начин поведението си. Най-често това е свързано с нови фактори, които пряко ги засягат: първи учебен ден, раждане на брат или сестра, преместване в нов дом или град, смяна на училището или класа, поява на детегледачка у дома, възрастен роднина идва да живее в семейството и т. н.
Ако детето често е тъжно или се държи дистанцирано по отношение на ежедневните дейности, това също е знак за тревога. Сигнал за подобна промяна е загубата на интерес към игри, телевизия, хранене, домашни дейности и др.
Почти всяко дете минава и през такъв период. И това е част от неговото развитие и израстване. Кошмарите обаче трябва да започнат да ви притесняват, ако детето започне да се буди все повече през нощта, което нарушава съня му, или се напишква, докато спи от страх.
Това се случва най-често в периода на юношеството, но може да засегне и по-малки деца по една или друга причина. В най-общи линии става дума за отказ от храна, нездравословна диета, насилствено повръщане след хранене, лоши хранителни навици, вманиачаване на тема тегло и външен вид.
Затварянето в себе си е индикатор, че нещо тревожно се случва. Снимка: Shutterstock
Всяка проява на психосоматичен симптом (астма, тикове, тревожност, прекомерен гняв, запек), налага спешна консултация с педиатъра на детето, който да прецени дали е нужна намесата на психолог или друг специалист.
Това е поведение, което причинява болка и рани по тялото, но детето не само не го регистрира като проблем, а го използва като отдушник за дълбоко потиснат проблем или тревога.
И по-конкретно, когато често повдига темата за смъртта и самоубийстото. Може би в началото само от любопитсто, но след време разговорите в тази посока зачестяват. Темата за самоубийството е важен алармен звънец, тъй като децата са склонни да имитират поведението на другите и да повтарят чутите аргументи, така че не подценявайте ситуацията.
Пораствайки, всеки преживява различни моменти на безпокойство. Повечето могат лесно да бъдат преодолени, тъй като това е част от еволюционния път. Но в определени ситуации, особено ако се повтарят многократно или с тревожна цикличност, задължително потърсете правилните отговори и съвет от специалист.
Деси Тодорова по материали от Pianeta mamma
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари